Спомени за спорта

[S-LK]

Време беше за нов модел.
з.м.с.М.Неделчев реши каросерията да е от стъклоплат и епоксидна смола.
Избрахме Porsche 917 - сравнително лесно да се изработи дървен калъп.
Това беше нова технология за него,въпреки това се справи успешно.
Изработи два броя защото се появи идея единия модел да е електро за мен,
а другия с двигател с вътрешно горене за него(в пратката имаше един O.S.)
Решихме мащаба да е 1:10,компромис между двата класа.
За електро според з.м.с.М.Неделчев това не е голямо,а за неговия модел все още
нямаше правилник и не беше ясно ще има ли някакви ограничения.
Моето купе направи по-тънко за да е по-леко.
Научих се да използувам кит,водна шкурка и бояджийски пистолет.
След многобройни операции стана гладко като стъкло.
Изрязах с резбарско лъкче двете врати и отвора за предното стъкло.
Все още не бях решил да режа ли отвори за фаровете.
М.Неделчев начерта как да изглеждат джантите.
Реши,че ще се прави матрица за гумите.
Тогава на помощ се включи стругарят в прототипната база Кръстьо Захарлиев†.
Много опитен стругар и бивш авиомоделист.
В един от предните постове го има на снимка - държи шишето с гориво:
https://www.rcmania.bg/index.php?attachments/1972-sopot-ab-1-5-jpg.16084/
Нямах точна представа какво ще се получи...
Първо видях джантите,по късно бяха изпечени гумите.
Тогава дойде изненадата - нов правилник по автомоделизъм.
За пионери и средношколци се забраняваше да правят копия на западни автомобили,
използването на западни радиоапаратури и т.н.
Пистата запазваше размера и конфигурациянта,но вече не беше очертана с две линии имаше само контролни врати.
Това е единственото хубаво при тези изменения.
С две думи всичко западното се забранява.
Захвърлих недовършеното купе в склада,търкаляше се там до закриването на клуба.

Вторият модел (за съжаление двигателя и повечето му части липсват).

 

[S-LK]

з.м.с.М.Неделчев завърши модела,разработихме двигателя на стенд.
Даде ми да монтирам единият MiniProp 4 и да си го карам на близката асфалтова площатка.
Вероятно с надеждата малко да притъпи мъката ми.
Никой от нас не беше виждал такъв модел в движение.
Нямахме ни най-малка представа добре ли е или зле.
Опитах се да карам на пистата нарисувана за електро, но скороста беше голяма.
Освен това ми се стори, че модела също е голям за електро.
Конструктивно не изпъкваше с някакви сложни технически решения.
Единственият интересен възел е предния мост.
Проста и здрава конструкция!
Към тази идея за клатещ се преден мост се върнахме след години.

След проба з.м.с.М.Неделчев реши, че това не е за него.
Предстоеше купа "Варна" второ по-ред състезание с международно участие!
На такива състезания за мъже все още не се допускаха средношколци.

 

[S-LK]

В клуба след работно време идваше младия и талантлив м.с.инж.Валентин Динков.
С опит в авиомоделизма и голямо желание да се занимава с радиоуправляеми авиомодели.
Щом разбра за наличието на Varioprop-12S захвана нов проект и по цели нощи дялкаше балза.
По чертеж от Graupner изработи голям и красив самолет Kwik Fly MK3.
Прикачвам чертежа като pdf.
Имаше две разлики от снимката която представям - липсваше кабина и
двигателя е българско производство 12 кубика ДБ-12(половинка от 24-ти кубиков двигател за РУМ).

Както обикновенно се случва с тези самолети - първия полет стана последен.
Предложих му да покара Поршето.
Вальо беше завладян от магията на радиоуправляемите автомодели.
След месец взе участие на състезанието във Варна.
Завърна се с трето място,което беше голяма победа за него,за клуба и за България!
Първият медал от състезание с международно участие за клуба и м.с.инж.Валентин Динков
Веднага започна да конструира друг автомодел.
Дълги години се занимаваше с радиоуправляеми автомодели и постигна високи резултати.
Удостоен е със званието майстор на спорта по автомоделизъм.
Никога повече не прояви интерес към авиомоделите(разбира се никога не е късно).
В момента е корабомоделист(FSR-3,5).

 

[AlexM]

В клуба след работно време идваше младия и талантлив инж.Валентин Динков.
С опит в авиомоделизма и голямо желание да се занимава с радиоуправляеми авиомодели.
Щом разбра за наличието на Varioprop-12S захвана нов проект и по цели нощи дялкаше балза.
По чертеж от Graupner изработи голям и красив самолет Kwik Fly MK3.
Имаше две разлики от снимката която представям - липсваше кабина и
двигателя е българско производство 12 кубика(половинка от 24-ти кубиков двигател за РУМ).
View attachment 16131
Както обикновенно се случва с тези самолети - първия полет стана последен
Предложих му да покара Поршето
Вальо беше завладян от магията на радиоуправляемите автомодели.
След месец взе участие на състезанието във Варна.
Завърна се с трето място,което беше голяма победа за него,за клуба и за България!
На практика това е първия медал от международно състезание за RC автомодели
Веднага започна да конструира друг автомодел.
Дълги години се занимаваше с радиоуправляеми автомодели и постигна високи резултати.
Удостоен е със званието майстор на спорта по автомоделизъм.
Никога повече не прояви интерес към авиомоделите.
В момента е корабомоделист(FSR-3,5).

Прекрасна тема Любо.Много ми е интересно, направо не вярвам, че навремето в нашата малка страна е имала такива видове забавления.
Навсякъде се втълпява че сме били супер зле от към всички неща....

 

[S-LK]

Прекрасна тема Любо.Много ми е интересно, направо не вярвам, че навремето в нашата малка страна е имала такива видове забавления.Навсякъде се втълпява че сме били супер зле от към всички неща....

Сашо радвам се,че ти харесва.
Започнах темата с една идея ... Цецо ме подтикна да пиша повече и идеята се доразви.
Имаше пост за 'катерачите' и един заснежен Spectrum,той ми припомни други неща и явно ще пиша още.
Веднъж написано в интернет дори да се изстрие някъде остава.

 

[S-LK]

В магазините "Млад техник" се появи Пилот.
Съветско производство най-вече за експорт в страните от соц.лагера.
Вероятно това е причината за изменението в правилника...
ПИЛОТ-2 е разработена и произвеждана от 1971-а изцяло с дискретни елементи.
Двуканална непропорционална апаратура.
27Mhz кварцово стабилизиран генератор в предавателя(без възможност за смяна).
Съществува ли са два варианта 27,12Mhz и 28,2Mhz.
Амплитудна модулация на високата честота в зависимост от командата с 2300Hz или 3200Hz.
Антената е трисекционна с дължина 109мм.
В централната част има така наречената удължаваща бобина.
Мощност на предавателя 0,3W.
Тегло на предавателя без захранване 700 грама и над килограм със захранване.
Захранване 18V (4 броя батерии 4,5V сега имат маркировка 3R12 около 320 грама).
Приемника е свърхрегенератор,честотата на приемане се определя от параметрите на трептящ кръг.
Чувствителност на приемника < 10 µV
Тегло на приемника 135 грама (без захранване)
Захранване 9V (2 броя батерии 4,5V)
Дължина на антената 600-800мм.
За комутация на рулевата машинка се използуват две релета PЭC10 с позлатени контакти.
Сервомеханизма е рейков,куплунга за връзка с приемника с посребрени контактни пластини.
Тегло на сервомеханизма 85 грама
Тягово усилие 200 грама.
Обхват за автомодели 500 м.

982-ри номер,произведен октомври 1971г.!


На практика несполучливо копие на Variophon 2.
Друг избор нямах не само аз ...но и всички средношколци.

з.м.с.М.Неделчев отказа да се занимава с радиуправляеми модели.
На въпроса какво да правя отговори оправяй се сам.
След години разбрах,че това е бил най-верния и правилен отговор.
За което многократно съм му благодарил.

 

[S-LK]

Започнах с избора на автомобил соц.производство.
Реших,че най-подходящо е да бъде лекотоварен.
Избора не беше голям и бързо се спрях на Баркас Б1000 (Barcas B1000).
Чертеж за него намерих в списание Млад конструктор 2/73г.
След опита с Поршето смятах,че мащаб 1:10 е голям и за това избрах 1:12.
Начертах го и реших,че е възможно да побера нужното в него.
Нямаше време за калъпи,смоли и т.н.
За материал на каросерията избрах балса(имахме предостатъчно от нея).
Направих я самостоятелно с четири отварящи се врати.
Боядисах каросерията червена за да се вижда добре.
Залепих стъкла от избелена ренгенова снимка.
Оборудвах я с работещи фарове, мигачи и дори звуков сигнал.
За независимо окачване,дефиренциал и др. екстри не можех да мечтая.
След доста молби ми помогнаха кой с каквото може и се получи
нещо семпло,здраво и сравнително добро.
Използувах отработената вече схема с едно двигателно колело.
Това е единствената запазена снимка снимка.

При първите опити отказа да работи рулевата машинка.
Не се продаваха отделно,наложи се да купим още един комплект.
Втората машинка също се развали.
Времето течеше неумолимо не в моя полза.
Тази година настъпиха и други промени.
Генерала преместиха в София и на негово място назначиха непознат за нас човек.
Закриха проекта за производство на български автомобил.
Ръководителя на прототипната база преместиха на друга работа.
Базата и работата с пионери и средношколци все пак остана.
Така и не успях за Републиканското, пропуснах го.

 

[S-LK]

На ежегодният Пловдивски панаир видях акумулатори на завод Мусала.
Сребърно цинков акумулатор МУСАЛА СЦ-1,5V/1,5Aч.
Дължина 28 мм,ширина 14 мм, височина с клемите 51 мм.
Тегло на залетият акумулатор 40 грама.
Възможност заряд-разряд около 75 цикъла.
С помоща на новият ръководител на базата Иван Вълканов закупихме първото количество.
Имаше инструкция за експлоатация и две литрови шишета с електролит(калиева основа).
Необходимо бе всеки един акумулатор да се залее с електролит през малко отворче.
На всеки акумулатор имаше по две червени линийки, електролита трябваше да е по средата им.
След 10 до 20 часа се долива електролит.
Правят се формировъчни зарядно-разрядни цикли, следи се нивото на електролита.

Снимах акумулатори произведени през 1986-та,разликата от първите е само в надписа на етикета - тогава пишеше СЦ-1,5.

 

[S-LK]

В завода имаше много млади специалисти разпределени за работа след завършване на висшето си образования.
Един от тях бе инж.Слави Дърев† - брат на известния авиомоделист з.м.с.Любомир Дърев(таймерджия).
Завършил изчислителна техника Слави се бореше с някакви машини за сортиране на перфокарти в съседната сграда.
В свободното си време реши да прави RC планер и бързо намерихме общи интереси.
Обичах да задавам въпроси, а той обичаше да обеснява.
Научи ме как най-просто и бързо може да зареждам голямо и различно количество акумулатори CЦ-1,5.
Няма да описвам цялата схема,но в нея имаше опасен елемент автотрансформатор!
Изискваше се особенно внимание при работа.
Първият беше огромен, но за сътезания носех значително по-малък.
Запазил съм варианта с малкия автотрансформатор(тегло 3,4 килограма)!

 

[S-LK]

Както писах в предните постове машинките на Пилота се разваляха една след друга.
Слави попита защо не използуваш друга - примерно от мишените?
Завода производител e в Габрово (ако паметта не ме лъжи се казваше ИМПУЛС).
ИМПУЛС беше в системата на Металхим и бързо се сдобих с няколко броя.
ПЕЛИКАН-а (копие на DIGIMATIC-R) изискваше захранване 2X6V.
Управляваше се с напрежение спрямо средната точка и в зависимост от поляритета
и нивото му лостчето извършваше пропорционални движение.

С изходните релета в приемника на Пилота,два резистора и един тример за изменение
средната точка на машинката намерих решение на проблема.
Вече имах модел, хубави акумулатори, добра сервомашинка и огромно желание за тренировки.
Оставаше да реша какви да бъдат фунийките(кофичките) за трасето.
От едно изделие в завода често бракуваха тънкостенни алуминиеви конуси.
Напръсках ги с червена боя и този въпрос бе решен.
Пресен и хубав асфалт имаше на около 250-300 метра от клуба извън портала на завода.
Там бях ежедневно, сам си носех кофичките, модела,предавателя и акумулаторите.
Бутах кофичките постоянно, понякога и вятъра правеше това.
Първоначално повечето време ги редях.
След няколко месеца това стана рядкост.
Постепенно започнах да увеличавам скороста.
С нетърпени очаквах следващото състезание.

За съжаление в момента мястото на което тренирах изглежда така:

 

[S-LK]

1975г. Републиканско състезание по автомоделизъм средношколци гр.Видин
След първият старт се разбра,че основен конкурент е м.с.Димитър Лесковски от гр.Михайловград(Монтана).
Сприятелихме се и показа модела си - лекотоварен ЖУК в мащаб 1:10.
Разбира се с Пилот и най-странното с оригинална машинка, но не рейкова.
И тя имала проблеми и се наложило да я доработват.
Обясни,че това е втория вид и вече се продавали в магазините Млад техник.
Две снимки от списание "Млад конструктор" 10/1975

Запознах се и с ръководителя му м.с.Красимир Младенов†.
м.с.Красимир Младенов† познавах задочно от списание "Млад конструктор" 8/1974г.
Димитър се класира първи, аз останах втори.
Това не ме разстрои особенно, смятах второто място за голям успех.
Моят съученик и съотборник Александър Егоров завоюва първо мястно в клас A2.

Отбора на Михайловград станаха шампиони!
Двата отбора се забавляваха заедно.

1-м.с.инж.Любомир Караиванов, 2-Танко Дечев, 3-з.м.с.Марин Неделчев, 4-м.с.Красимир Младенов†, 5-Володя Серкьов,
7-м.с.Димитър Лесковски и 8-Сандо(най-буйния от отбора на Михайловград).

Тази година отборно нашите пионери също бяха втори.
Ето успехите им на републиканското за пионери проведено в гр.Шумен:
АВ1 2-ро място Генко Базитов
АЕ 2-ро място Илия Йотовски
АГ 2-ро място Петър Митев

Eто и страницата он списание Млад конструктор 7/76:

 

[S-LK]

Ежедневни тренировки...
От сътресенията апаратурата започна да губи обхват.
Скоро и втората започна да прави същите номера и тогава купихме ПИЛОТ-4.
Продаваха се свободно в магазините "Млад техник".
Съща като Пилот-2, но четири канална.

Приемника е по-голям, рулевите машинки бяха три вида, комплектацията каквото се случи.
Моят вариант беше с ИМ "Старт"т.е.същата като на снимката.
На практика и трите вида отстъпваха по бързина и надежност на ПЕЛИКАН-а.
Модулация на високата честота в зависимост от командата е 1500Hz - 2300Hz - 3200Hz - 4700Hz.
Други разлики от Пилот-2 няма.
Отворен приемник за да се види елементната база с рулева машинка ИМ-2003.

Използвах само два канала на практика в модела нямаше място за такъв приемник.
За това долната платка т.е. единия канал просто го премахвах.

 

[S-LK]

Същата година бях в гр.Москва и там получих неочакван подарък от "Дворец пионеров имени Аркадия Гайдара".
Голяма дървена кутия и в нея комплект НОВОПРОП-3 произведен 1976-та.
Подаръка бе придружен с необходимите документи за пренасяне през граница.
От него се е съхранила първата снимка направена на бюрото ми.

Това е шест канална пропорционална апаратура(почти копие на Varioprop 6).Приемника два пъти по-голям от оригинала.
Сервомеханизмите пълно копие,но се движеха много трудно и бавно.
Силно се зарадвах на предавателя по-точно на двата лоста за управление.
[22.01.2019]Днес от Русия получих неразпечатана кутия с Новопроп-3 произведен 1984г.
извадих приемника и машинките

Моя беше в дървена кутия, други разлики няма.НОВОПРОП-3 не е продаван в България!
Пълната комплектация може да се види в музея.

 

[Dxs13]

Прекрасна тема Любо.Много ми е интересно, направо не вярвам, че навремето в нашата малка страна е имала такива видове забавления.Навсякъде се втълпява че сме били супер зле от към всички неща....

Да Алекс имаше и то много, аз също съм пораснал в модел клуба за съжаление нямам снимки.
В четвърти клас ходихме нелегално да караме кордови модели понеже бе забранено без ръководител.
Наказанието бе безвъзвратно изгонване от клуба но, мерака беше много повече.
Етер и рицин от аптеката газ за горене от магазина и на площадката.

 

[S-LK]

След забраната за използване на западни апаратури от средношколци реших, че мога да си направя своя.
Попитах треньора на националния отбор по автомоделизъм в гр.София - Емил Петров†
- ако си направя сам апаратура, ще мога ли да участвувам с нея на състезания?
Той се засмя и отговори за първи път ми задават такъв въпрос.
Вероятно няма да се справиш, но ако успееш ще я използваш без проблеми.
Имах два документа от други инстанции, първият е удостоверение за
радиолюбителски клас С (конструкторски)

и отговор от окръжното управление на МВР получен с помоща на Илия Папанов
(отговорник за моделизмите в окръжния комитет на ДКМС)

Подпомаган от инж.Слави Дърев† бях изработил приемник съвместим с MINIPROP-4.
Разликата в размери и тегло бе минимална.
В дешифратора вместо тиристори използувах TTL интегрална схема.
Проблем бе механиката за предавателя.
От НОВОПРОП-а взех само лостовете и антената.
Имах предавател и приемник собствено производство.
За сервомеханизъм реших да използвам механиката на ПЕЛИКАНА.
м.с.инж.Валентин Динков имайки проблеми със стандартните
сервомеханизми на MINIPROP-4 успешно направи хибрид.
На механика от ПЕЛИКАН присади мотор и електроника от серво на MINIPROP-4.
Всичките ми усилия да изработя електроника за сервомеханизма удариха на камък.
Слави се опита да помогне,загуби седмица ...две и се отказа.
Тогава се помолих на Вальо и той ми даде преправения от него Пеликан.
Изработката на апаратурата ми отне две години, на практика тя бе
дипломната ми работа при завършване на средното образование.
С нея се състезавах само на две състезания, но това ще разкажа в друг пост.
След това като конструктор можех да използувам западни апаратури.
За съжаление нямам запазани снимки.

 

[S-LK]

1976г. Eвропейско за скоростни автомодели в гр.Харков - СССР
Българският отбор e на 2-ро място.
Купата е в ръцете на треньора Емил Петров†.
До него от ляво е м.c.Шишьо Симеонов† от гр.Варна състезател в клас А4-10сс.
Най-вляво с мустаците е м.с.Нихат Емурлов също от гр.Варна клас А5-5сс.


11-13.06.1976г. Унгария - Печ (може би "Дружба и братство")
Българският отбор e на 3-ро място. Водач отново е треньора Емил Петров.
Отново разпознавам само м.c.Шишьо Симеонов† от гр.Варна състезател в клас А4 - 10сс.
Пред него и малко наляво е м.с.Нихат Емурлов също от гр.Варна.
Отзад вляво от м.с.Нихат Емурлов до м.с.Шишьо Симеонов† е з.м.с.Антон Младенов
от гр.Михайловград състезател в клас А1-1,5сс.
Все още не мога да уточня кой е четвъртия, мисля че е от София в клас А2-2,5сс.
В клас има по един състезател и водача е само един!


Треньор на съветският отбор и Михаил Осипов†(все още не се познавах с него).

 

[S-LK]

1976 Републиканско за пионери гр.Криводол - отборно 2-ро място
АВ1 2-ро място Генко Базитов
В момента нямам данни за останалите наши състезатели и класирането им.

Републиканско за средношколци се проведе в гр.Плевен
Димитър Лесковски с модел на лека кола ALPIN.
На стендова оценка събра много точки.
Управляваше с друг вид апаратура РУМ-2, но не смятам това за предимство.
Крайният резултат беше същият той първи, аз втори.
На това състезание съотборника ми Александър Егоров (AC2) се класира трети.
Отборно класиране Михайловград, Пловдив, Шумен

Снимка на Йордан Крумов (Михайловград) победител в клас AВ2.
Пали модела си на нашия стартер, който показах в предните постове.

В допълнителен старт извън класирането състезателя от Варна в клас АС2
Румен Мандов постави нов рекорд 165,138 км/ч


Републиканско за конструктори също се проведе в гр.Плевен
Първи медал за з.м.с.Марин Неделчев в клас А2 2-ро място!

 

[S-LK]

РУМ-2 имахме в клуба, но не ми допаднаха лостовете за управление и микропревключвателите им.
Единственото хубаво нещо в предавателя е сгъваемата му антена.
На практика е копие на VARIOPHON S, но силно му отстъпва по качество и надежност.
Музея разполага с пълен комплект РУМ-2 №82019414, СССР, 1976

Това е по-късен вариант, разликата не е същественна.
Разликата е в боята на предавателя, в гнездото за антената и в топчето на антената.
При стария вариант боята е гладка, гнездото и топчето са метални.
При новия вариант боята е грапава(шагрен), гнездото и топчето са пластмасови.
01.11.2021 Добри Добрев подари първия вариант:

Благодаря Добри!

 

[S-LK]

Отдавна ми стана ясно, че възможностите на Баркаса са ограничени.
Необходим е нов, конкурентен модел.
Сам не можех да конструирам и изработя такъв и ми трябваше чужда помощ.
м.с.инж.Валентин Динков направи първия си автомодел и не беше доволен от резултата.
Тогава решихме да се съюзим той да конструира и чертае, а аз да изработвам детайлите.
Вярвах и разчитах на многобройните работници, които познавах.
Решихме да се правят едновремено два модела.
Мащаб 1:8 и двигател с вътрешно горене, Вальо си избра Mc Laren M23.
Имаше в наличност двигател Super Tigre G20/.23 RC 3,5cc.
Аз реших модела ми да е 1:10 и да бъде Волга ГАЗ-24.
Имаше ново изменение в правилника за средношколци и разрешиха да се използуват всякакви електродвигатели.
Разполагах с мощен DECAPERM на GRAUPNER и вярвах, че ще задвижи по-тежък модел.
Прилагам част от чертежите на Mc Laren M23.
Същата документация имаше и за Волгата, но не е запазена.
Обикалях цеховете в които имах познати, показвах чертежите и ги молех да изработят това което е по силите им.
След няколко месеца тичане из завода болшинството детайли бяха готови.
Марин Неделчев и няколкото майстора в базата не вярваха в успеха ни.
Но виждайки готови около 90 процента от детайлите решиха да помогнат.
Аз си правех шасито от поцинкована ламарина.
Режах, огъвах и запоявах и се получи това към което се стремях.
Имаше си място за кардана, преден мост, заден мост и диференциала, калници.

 

[S-LK]

Ето задният мост на "Mc Laren M23" 1:8

Обикаляйки завода случайно попаднах на цех в който работеха със стъклоплат и смоли.
Това бе голяма изненада,заговорих една от жените,но тя ми отговори на руски.
Силно се учуди на знанията ми и с охота поясни, че е командирована за усвояване на ново изделия.
Тя си цапаше с четката по плата и разнасяше смолата, а аз я засипвах с въпроси.
Попитах я ако донеса дървен модел ще ми направи ли каросерия.
След като разбра какво точно искам ми обеща, че няма проблем от нейна страна.
Трябва да поискам разрешение от началника на цеха. Получих съгласието му.
След няколко дена дървеният модел беше готов.
Върху него рускинята направи разделящ се калъп от две части.
А след това от този калъп няколко купета от скъклоплат.
Едното купе беше за модел с ластичен двигател,другото с електро,а последното за мен.
По лесно е да се прави серия, така или иначе вече имахме матрица за гуми.
Джантите също бяха повече.
Първите два модела са с твърдо окачване и се движат само направо, така че те бяха лесни.
Освен джантите еднакви бяха предните решетки, броните и фаровете.
Останалото силно се различаваше.
Моята Волга имаше отваряще се врати, капаци ...дори капачката за резервоара се отваряше.
Светещи фарове,мигачите мигаха, осветление в купето, звуков сигнал и др.
Върха бяха работещите чистачки, не бях виждал до този момент модел с работещи чистачки.
Задвижвах ги с двигателче от сервомеханизъм ПЕЛИКАН.
На практика и след Волгата не съм виждал друг автомодел с работещи чистачки!
Боядисах я червена, смееха ми се - нямало червени Волги...но аз така бях решил.